Емоционални аспекти на живота в дом за възрастни хора

Настаняването в дом за възрастни хора е свързано с радикални промени и значими емоционални преживявания. Точно както всяка промяна в живота и тази има своите две страни. От отношението към нея зависи дали тя ще бъде по-скоро с положителен или с отрицателен знак, макар че е напълно естествено да се очаква непознатото със смесени чувства. Каква ще бъде промяната се определя, разбира се, не само от нагласата и психическата устойчивост на стария човек, но и някои външни фактори, като условията в дома, компетентност и отношение на персонала, наличие на социална среда и възможности за комуникация.

Положителни емоционални аспекти на пребиваването в дом за възрастни хора

Нека разгледаме положителните страни на пребиваването в дом за стари хора:

• Чувство за сигурност. Домовете за възрастни хора обикновено предоставят денонощна медицинска грижа, което дава сигурност, намалява притесненията, свързани с потенциални здравословни проблеми или инциденти и премахва безпокойството за безопасността. Освен това, професионално обучен персонал предоставя необходимата емоционална подкрепа, което носи допълнително спокойствие и усещане за обгрижване.
• Социална свързаност. Домовете за стари хора предоставят възможности за общуване с другите обитатели и персонала, което намалява усещането за самота и изолация. Новите социални контакти и създадените приятелства могат да бъдат източник на радост и подкрепа за възрастните. Общуването с хора на сходна възраст с близки интереси и вероятно проблеми, дава необходимата подкрепа и разбиране, от която всъщност старите хора се нуждаят.
• Отмяна в ежедневните отговорности. Настаняването на възрастния човек в подходящ дом, практически го освобождаването от ежедневните задължения като готвене, почистване и управление на домакинството, ако се грижи сам за себе си. Това понижава стреса и позволява на възрастните хора да се фокусират върху личните си интереси и почивка.
• Участие в организирани дейности в домовете за стари хора добавят много емоционални, психологически и ментални ползи. Домовете често организират културни и социални мероприятия и занимания с физически активности, които ангажират и насърчават положителните емоции, чувството за лични постижения и самоизразяване.
• Усещане за принадлежност. Нещо, което наистина е много важно за възрастните хора. Ако домът създава топла и подкрепяща атмосфера, обитателите могат да се почувстват част от общност, което засилва емоционалната устойчивост и позитивното възприемане на живота.

Емоционални предизвикателства на живота в дом за стари хора.

Съществуват и негативни емоционални аспекти, за които е добре да бъдем подготвени, когато вземаме това важно решение за настаняване в дом за възрастни, за себе си или са свой близък.

• Трудности при адаптация. Никоя промяна не е лесна. Дори когато се очаква с желание. Преходът към живот в дом за възрастни хора може да бъде сериозно предизвикателство. Загубата на автономия, промяната в средата и липсата на познатата домашна обстановка могат да доведат до негативни емоции, които са разбираеми. Възрастните хора често изпитват трудности да се адаптират към новите правила, график и социална среда в дома. Това може да доведе до стрес, тревожност и чувство на дискомфорт, дори носталгия и депресия. За щастие те са преодолими с помощта на правилна подготовка и отношение на персонала.
• Усещане за загуба. Преходът към живот в дом за възрастни хора често е свързан с чувство за загуба на независимост, дом, семейна среда или близки. Това може да доведе до тъга, носталгия и емоционална болка. Въпреки наличието на социална среда, понякога възрастните хора може да се чувстват откъснати от семейството и близките си, особено ако те нямат възможност да ги посещават редовно.
• Чувство на зависимост. Много възрастни хора могат да изпитат усещане за загуба на контрол над собствения си живот и ограничение в действията си, което може да повлияе на тяхното самочувствие и увереност. Затова добро решение на елитните домове за стари хора е да включат своите обитатели в процеса на вземане на решения и създаването на ежедневните графици.
• Потенциални социални конфликти. Животът в общност може да бъде удовлетворяващ, но взаимоотношенията с други хора понякога могат да предизвикат напрежение, недоразумения или конфликти. Те са естествена част от общуването, но все пак, могат да се възприемат като нараняващи.

Всички тези негативни емоции могат да бъдат преодолени с емоционалната интелигентност, емпатията и професионалните умения на персонала в домовете за стари хора.

Защо социализацията в домовете за стари хора е важна за възрастните?

Ще се спрем по подробно на този въпрос, защото наистина е важен. От раждането си ние сме социално свързани и това до голяма степен определя качеството на живота ни и успехите ни в него. Социализацията в домовете за стари хора оказва пряко влияние върху психическото, емоционалното и физическото здраве, за което говорихме малко по-горе. Общуването и взаимодействието с други хора създава усещане за принадлежност, осигурява подкрепа и удовлетворение, които са необходими на хората в напреднала възраст.

Причини, поради които социализацията е толкова важна:

1. Понижава усещането за самота и изолация. Много възрастни хора се борят с чувството на самота, особено ако са загубили партньора си или имат ограничени контакти. Изолацията може да доведе до депресия и тревожност и определено отнема радостта от живота. Тук идва ролята на социализацията. Домовете за стари хора предлагат възможности за общуване с други хора на сходна възраст, което не позволява изолираност, а участие в живота.
2. Поддържа психическото здраве. Липсата на социални контакти може да увеличи риска от депресия и да предизвика когнитивен спад. Участието в социални активности и разговори с другите стимулират ума, подобряват настроението и насърчават позитивното мислене. Общуването понижава нивата на стрес и тревожност и е възможност за себеизява и себеизразяване.
3. Стимулира когнитивните функции. С напредване на възрастта когнитивните способности могат да се забавят, особено ако умът не се стимулира активно и ежедневно. Участието в групови разговори, колективни игри и дискусии съдейства за поддържане на паметта, концентрацията и логическото мислене.
4. Създава усещане за принадлежност. Възрастните хора често се чувстват откъснати от обществото или „ненужни“. Животът в общност дава усещане за принадлежност, което засилва самочувствието и увереността и укрепва емоционалната устойчивост и значимост.
5. Насърчаване на физическата активност. Липсата на социални контакти може да доведе до обездвижване, намаляване на физическата активност и желание за нея. Социалните дейности често включват разходки, танци, групови упражнения, настолни игри, хоби занимания и други, с които се подобрява физическото здраве и тонус.
6. Емоционална подкрепа. Възрастните хора често се сблъскват със загуба на близки или здравословни проблеми, които могат да бъдат трудни за преживяване.

Разговорите и взаимната емпатия дават необходимото разбиране и съпричастност в болката.

7. Поддържане на социалните умения. Липсата на редовни контакти може да доведе до социално отдръпване. Ежедневното общуване поддържа и развива социалните умения, което прави възрастните хора по-уверени и отворени към взаимодействия.

В крайна сметка всичко това повишава качеството на живот.  Еднообразието в ежедневието може да доведе до апатия и загуба на интерес. Участието в културни, творчески и развлекателни дейности разнообразява ежедневието и дава нови поводи за положителни емоции.

Социализацията в домовете за стари хора е ключов фактор за поддържане на добро психическо, емоционално и физическо здраве. Тя помага на възрастните хора да се чувстват обгрижени, ценени и част от общност, което добавя смисъл и създава условия за пълноценен живот.