Ние имаме различна и уникална емоционалност, но всички ние се срещаме със сходни проблеми, когато става въпрос за толкова радикална промяна и съвсем не лесно решение. Чувството за вина при настаняване на родител или близък в дом за възрастни е част от многобройните емоционални предизвикателства, пред които се изправяме в този момент. Безпокоим се, че възрастният човек ще се почувства изоставен или обиден. Обикновено обаче решението е продиктувано от нуждата от по-адекватна грижа и потребността от безопасност и сигурност. Въпреки това, усещането за вина, съмнения и тъга остават силни, защото сме емоционално свързани.
Как да преодолеем чувството за вина?
Чувството за вина не е нещо, от което трябва да избягаме или да неглижираме, само защото е болезнено. Това чувство е част от компасът, наречен съвест, който ни прави хора. За да накараме този необходим вътрешен ориентир да работи правилно, е необходимо да застанем честно пред себе си и да си отговорим на някои въпроси.
- От какво е продиктувано решението ми? Помислете за мотивите си. Вероятно вземате това решение, защото вашият родител се нуждае от професионални грижи за стари хора, които не можете да му осигурите у дома. Ако не сте в състояние да му гарантирате безопасност, медицинско наблюдение и социална среда, а домът за възрастни предлага необходимите за това условия – в този случай решението ви е продиктувано от любов и загриженост.
- Необходимо е да признаете реалността. Нужно е да приемем, че това е част от житейския цикъл. Грижата за възрастен човек у дома може да е изключително трудна, особено ако има сериозни здравословни проблеми. Емоционалното изтощение и прегаряне не е нещо, което може да бъде подценявано. Грижата за възрастен, особено ако е болен, може да бъде стресираща, да повлияе на личния живот и да има емоционални последствия за всички членове на семейството. Затова, ако помощта на близки или наемането на професионални болногледачи се окаже недостатъчна, може би най-доброто, което може да се направи, е имено настаняване в дом за възрастни, което е в интерес на членовете на семейството и на възрастния човек, разбира се. Ако сте на предела на психическите и физическите си сили, не можете да помогнете пълноценно на никого.
- Променете начина, по който гледате на ситуацията. Не бива да се чувствате като „лошо или неблагодарно дете“. Този етикет е неподходящ в случая. Вие не „изоставяте“ родителя си, а избирате най-добрия вариант за неговото благополучие. Вместо да се самонаказвате, се фокусирайте върху качествено и пълноценно време, прекарано с него и мислете за удобството и сигурността, които дава домът за стари хора, които вие сами трудно можете да осигурите.
- Осъзнайте необходимостта и ползите от това решение. Помнете, че няма „перфектни избори“. Вие правите възможно най-доброто за вашия родител при тези обстоятелства. Изборът на дом за възрастни хора има своите предимства като денонощно медицинско наблюдение, осигурена храна и битови удобства, социална среда, които е малко вероятно да можете да предложите. В много случаи професионалната грижа е най-добрият възможен избор по отношение на всичко това, дори ако възрастния човек е в добро здраве.
- Чувството за вина често идва под външен натиск. Обществото и близките понякога създават допълнителен натиск, че „истинските деца“ трябва да се грижат за родителите си сами. Така е. Наистина ние трябва да се грижим за своите родители. Ако домът предлага по-добри условия и по-добра грижа, тогава това е правилният избор и вие не трябва да се съмнявате в решението си. Споделяйте чувствата си, ако това е възможно, с близките си. Ако други членове на семейството подкрепят решението, това ще ви даде повече увереност и ще помогне за преодоляването на вината.
- Изберете дом с добра репутация и следете за качеството на грижите за възрастни. Ако сте направили внимателен избор на дом, ще се чувствате по-спокойни, знаейки, че родителят ви е в сигурни ръце. При всяка възможност говорете с персонала, интересувайте се как се грижат за старите хора и дали те получават необходимото внимание и обслужване. Ако сте убедени, че вашият родител е добре обгрижван, това ще премахне страховете ви. Разговаряйте с персонала и следете как се чувства близкият ви човек, защото ако той се адаптира добре, това ще ви донесе вътрешно спокойствие и дори удовлетворение.
- Останете свързани със своя близък. При преместването си в дом възрастният човек се нуждае от време, за да се приспособи към условията. Честите посещения ще му покажат, че все още е обичан и важен за вас. Присъствието ви ще му помогне да се адаптира по-бързо. Можете да затвърдите това, като поддържате постоянна връзка, водите открит диалог за чувствата и мислите, които го вълнуват и насърчавате социалното му включване в живота на дома. Поставете в стаята му лични вещи – снимки, книги или любими предмети, които ще му дадат усещане за уют и собствено пространство и ще поддържат спомените живи. Ако не можете да го посещавате редовно, обажданията и видеоразговорите ще поддържат връзката помежду ви. Включвайте го във вашите семейни събития. Когато е възможно, го канете на празници или специални поводи, за да се чувства част от семейството. Това значи много за старите хора.
- Винаги спазвайте обещанията си пред възрастния човек, каквото и да ви струва това.
Чувството за вина при настаняване на родител в дом за възрастни е нормално, но не бива да ви поглъща. Вместо да се фокусирате върху негативните мисли, насочете вниманието си към това как да поддържате връзка и как да направите този преход по-лек за всички. Вашата грижа и любов не се измерват с това къде живее родителят ви, а с вниманието, което му давате.
Как да подходим към темата за настаняване в дом за стари хора с близките си?
Разговорът за настаняване на възрастен член на семейството в дом за стари хора може да бъде труден и изключително емоционален, както за самия родител, така и за останалите членове на семейството. Подходът трябва да бъде внимателен, добре обмислен и с нужното уважение към всички заинтересовани страни.
Ето няколко съвета как да подготвите и проведете този разговор:
- Предварително проучете възможностите за настаняване – различни домове за грижа за възрастни хора, техните условия и репутация. Съберете информация за цени, услуги и начин на живот в тези домове.
- Включете и другите членове на семейството. Разговаряйте предварително с всеки от близките си. Уверете се, че всички са на едно мнение, за да избегнете семейни конфликти.
- Обмислете аргументите си. Подгответе си ясни причини защо смятате, че това е добър вариант. Избройте плюсовете на този избор – медицинска грижа, социализация, сигурност, битови условия, хранене.
- Изберете подходящ момент в спокойна обстановка, без разсейващи фактори. Не повдигайте темата внезапно или в напрегнат момент.
- Говорете с уважение и емпатия. Бъдете открити, но деликатни. Започнете разговора с разбирането, че тази промяна може да е емоционално трудна за родителя. Изразете загриженост: „Искаме да сме сигурни, че си в безопасност и че получаваш най-добрата грижа.“
- Изслушайте мнението на възрастния човек и не прекъсвайте. Дайте му възможност да изрази страховете, притесненията и желанията си. Уважете неговите чувства и не вземайте веднага окончателно решение.
- Признайте трудностите. Не омаловажавайте страховете и притесненията на на своя родител.
- Не налагайте решението си веднага. Позволете на родителя си да обмисли предложението. Ако е необходимо, проведете няколко разговора.
- Посетете няколко дома заедно с възрастния човек, за да добие ясна представа за условията и ежедневието там. Нека самият той изрази мнение и предпочитания.
- Включете го във вземането на решение – става дума за неговия живот все пак. Покажете, че той няма да бъде изоставен и че семейството остава част от живота му дори след настаняването му в дом. И доказвайте това ежедневно с поведението си.
Към темата за настаняване в дом трябва да бъде подходено с уважение, търпение и емпатия. Най-важно е вашият родител да е убеден, че това решение не означава изоставяне или бягство от отговорност, а точно обратното – продиктувано е от грижа и любов. Само от вашите бъдещи действия зависи не само благополучието на вашия близък, но и преодоляването на чувството за вина. В основата на най-висшите човешки ценности стои правилото да се отнасяме с другите така, както бихме искали да се отнасят с нас. Само така няма да бъде необходимо да се борим със съвестта си и да се справяме с чувството за вина, защото ще знаем, че сме направили най-доброто, на което сме способни.
